nezemna (Неземна)
355 1168
6 mar 2016, 21:03

Миг 

  Poesía » Otra
436 0 7

Поляна с макове и жито
и тук таме свенлив синчец,
картината видях я през очите
на истински щастлив човек.

Прекланя се пред горската омая,
пред песента на полският щурец,
пред бисерната вечност на безкрая,
пред изтъкания от добродетели светец.

Поглъща с кожата си рая,
с очи попива простота,
с сърце се радва на безкрая,
със дух разказва вечността.

Събира в шепи красотата
на днешният единствен ден
живее с радост във душата,
че диша въздухът свещен.

 

© Неземна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??