Ах, чистотата ти ме запленява.
Миг детски, толкоз ясен,
почти за малко, аз да те изпусна,
Но ето държа те и няма да те пусна,
Защото ти си моя свят,
Ти си мойта светла ризница
Във дните безутешни.
Окриляваш ме и даваш ми ти сили.
Ти душата ми погалваш със перо,
А сърцето ми мастилница.
И пишеш по лицето със мастило от сълзи,
Историята на твойта вечна приказка.