5 may 2016, 7:42

Миг 

  Poesía
1139 0 0

Светещите лапи на деня
дращят по очите ми заспали...
Палят дробовете ми. Свистят
свилени коси, раздрани.

            Рани в клетките ми тлеят –

            ято разпиляно... излетя.

Ятото на мислите ми – бели...

Бях ли аз мечта...

 

Бях ли твоята мечта?

Бях ли полъх, светлина...

Бях ли – ласка на дъжда...

Бях ли – морска пяна...

 

            Тихо тракат мокрите стъкла –

            като миглите върху очите ми.

            Миг... отмина пролетта.

            Лятото стоварва се върху плещите ни.

© Габриела Цанева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??