Прегърни ме преди да заспя!
Медно слънце се дави в морето.
В този миг нека свърши света
И се гмурнем в небитието.
Заключи този миг! Съхрани го
във ръцете, които сме сплели.
Нека нова луна да издигнем
между тези звезди изгорели.
Вместо с думи, със дъх да напишем
свои строфи от сол и от пясък…
Не! Почакай! Това е излишно!
Предпочитам мъгливия блясък ...