МИГ

... дали поради липса на култура, или защото тъп съм като пън,

седя и пия бира на бордюра – и залезът настройва ме за сън,

мангалите с маркуча си измиха асфалта – и край мен се разхлади,

и варненската уличка е тиха като кръчме в хотелче с три звезди,

ченгето от патрулката излезе – от автомата цръкна си кафе,

и градското курве кръстоса глезен под масичката с кола и парфе,

откъм морето – с ласките на бриза, поде се в парка мирис на цветя,

и подир миг, надянал бяла риза, денят ми тих нанейде отлетя! –

и на бордюра в светла изнемога прегърнах го и казах: – Тръгвай, брат!

Красивите ни мигове от Бога пред всички нас все още предстоят.