Безсилна съм пред тишината...
Умирам, живея, плача... тогава...
В този миг... В онзи миг...
... разлят перфектно над нощта
като съвършено недокосната картина
с цветове, пулсиращи в тъга,
жестока, убийствено-красива.
Момент божествено-прекрасен,
на стълбите без звук изстиващ
в движение, създадено за двама,
на устните ти изящно умиращ.
Момент! ...