24 sept 2014, 23:54

Миг 

  Poesía » Otra
655 1 11

По тигровата кожа на брега

една изгубена вълна полази.

Мигът е миг, защото на мига 

отлита. И не може да опази

соления привкус на гъдел,

безкрайния копнеж за стон...

Без този миг брегът ще бъде

студен, порутен, мрачен дом.

Без него крехката вълна ще е

милувка, разпиляна на сълзù.

Вълна и бряг, а между тях море

от време. Миг по миг пълзи

стрелката към мига, когато

вълна и бряг ще бъдат пак едно.

 

Сред мигове, напълно непознати

откриваме и миг любов.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??