Непрекъснато се лутам
уж по път вървя...
Пътят криволичи...
не знам къде да спра.
Малко да отдъхна...
сред цъфнали цветя.
Отново да почувствам
в сърцето топлина.
Там, на завоя...
виждам аз цветя.
Ще поспра за малко
букет да набера.
Букет за мен, за теб,
букет от топлина.
Среща на завоя...
сред цъфнали цветя.
После пак ще тръгна,
с букета ще вървя.
Колко малко трябва,
късче топлина...
© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados