кумеца (Румен Ченков)
399 1922
17 dic 2016, 11:18

Миг от вечност 

  Poesía » De amor
399 2 4
Свечерява. Денят си отива.
Стихват улици с жълти листа.
Уморено и слънцето скрива
с ален блясък лице от света.
И изгрява в красивата вечер
над града ни златиста луна.
Ден в безкрая отново изтече,
споделен със любима жена.
Миг от вечност сега си отива,
но със теб го живяхме докрай.
Споделеният миг не загива,
а остава във нас като рай. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??