WOT (Коста Костов)
27 116
20 jul 2006, 10:30

Миг от вечността 

  Poesía
1721 1 6
Цигулка нежна в стаята звучи,
ароматна свещ до прозорецът гори.
Любовта танцува между две души
и сърцето кара ти да замълчи.
Танц на лебеди под пълната луна,
бавен, нежен.
Свещта замръзва,
времето е спряло.
Миг от вечността
отнема дъх да си поемеш
и очите си във неините да спреш.
Миг от вечността
отнема 'Обичам те' да изречеш
и любовта във вените да потече.
Миг от вечността
отнема ти да разбереш
какво в прегръдките си имал
след като заминеш.
Назад във времето се връщам,
за очите й се сещам,
за смехът й тъй прекрасен.
Грешката ми е голяма,
но Вечността е моя,
Тя забрава няма.

© Коста Костов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • интересно...но по интересен е "коментара" на Росица???? Браво за стиховете и на двамата
  • Невероятен стих!браво!6
  • Хей...всеки го пише така,както го чувства!
    А имаше време,когато го чувствах точно така, както ти си го описал!
    Поздрав!
  • Ами Роси какво да кажа?
    Сега ме е срам от моя стих.
    Чудесно е просто.
    поздрави
  • Коста, интересен стих си написал, а Роси е дала много красив отговор.
    Браво и на двамата. БРАВО.
  • Цигулката ти нежно е запяла,
    проблясва пламъка на свещ
    и в тази приказна омая
    долавям тихия копнеж
    на нашите сърца,които
    танцуват танца на страстта,
    а времето от чувството пропито
    край нас разстлало е нощта.
    Ръката ти докосва мойто рамо,
    потръпва то от допира със теб
    и в този миг вълшебен само
    знам -пътят ни напред е лек.
    Но ето че свещта угасна,
    разстила мрак над нас нощта
    и сякаш някаква угроза
    към нас протяга пипала.
    Но аз съм тук и пазя светлината
    от огъня във моите гърди.
    Не бързай да си тръгваш в тъмнината,
    в тишината с мене остани!
Propuestas
: ??:??