21 ene 2006, 14:07

Миг от времето 

  Poesía
761 0 1
Mиг от времето
не минута,само миг
това отброява сърцето
само миг и после покой.
Този миг може да е година
или само ден или час
може да е дори секунда
кой знае,не зная и аз.
Може би е дори и вековен
може би ,може би.
Спирам се прикляквам на двора
тиха молитва душата мълви.
Искам частица от времето
миг за себе си,което
да е равно на столетие
или на ден все едно
да е само за мене.
Искам с годините преобразена
да не се стопява във мен
обичта,която преродява
тази обич равна на ден.
Няма значение,колко са
дните и нощите,
всичко е само миг.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,но зная ,че аз съм още много далеч от висотата на твоето перо.Все още е пред очите ми стихът ти ЗАВЕДИ МЕ НА ТОПЛО-пред който човек не би останал равнодушен.
Propuestas
: ??:??