дакота (Дакота)
152 364
4 jun 2007, 16:37

миг завинаги 

  Poesía
978 0 7

Щом думите ти огън са отпили,
по устните ти жажда ще остава,
в дъжда на вените преливайки -
сърцето ти с мечти ще оцветява... 


Живееш ли във шепите на слънцето
с милувката на изгревните пламъци -

съдбата ти ще влее сила в зърното,

с което ще „нахрани" и душата ти...


Ако решиш сега да ме прегърнеш,

защото в нежността се крие силата -

навярно ще усетиш, ек от мълния

по парещите струи във гърдите си.


Ако решиш сега да ме целунеш

под мократа пола на водопада,

във циганка за миг ще се превърна -

завинаги съня ти ще открадна...


Щом боси по жаравата преминем

под седемте градини на дъгата -

към миналото пътят ще изстине

и ще отвори времето към „всякога".

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??