12 jun 2008, 22:20

Мигновено щастие 

  Poesía
1416 0 5
 

С теб ме приветства топлият полъх на летния ден.

Ти прокара нежно щастлив блясък в очите ми.

Очарователно е как и звездите замечтаха със мен.

Почувствах се жива! Потрепери май нещо в гърдите ми.

 

Изплъзнах се от сънищата за красивия принц на бял кон

и теб, мой истински принце, с разтреперени ръце обгърнах.

С всеки твой жест се усмихвах и сияех от нежния ти, благ тон.

Аз съм! Към истинската си същност с теб се завърнах.

 

Но като в сапунен сериал, след седмица ти си отиде.

Моята Родина със сълзи на очите напусна.

Загубих те тялом, но духом бе с мен.

Чужденецо с красиви очи, с теб сърцето ми в Рая препусна.

 

Тъжно е, че играе на покер с мен съдбата.

Но отсякох - картите започвам аз да раздавам.

И не ще спра да крада от хубавото в живота.

Ще те помня, мили! Ти научи ме спомени сама как да създавам.

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??