МИГОВЕТЕ КРАТКОТРАЙНИ
Пришпорвам своите рубинени мечти
и литвам като птица към звездите.
Заравям пръсти в грейналите красоти
и звезден смях изпълва висините.
Събирам лунните загадъчни лъчи
и вплитам ги в копнежа на косите.
Тъгата ляга кротко в моите очи
да наклони стрелките на везните.
На листопада късен златните стрели
пронизват ми илюзиите сладки.
Сърцето, още лудо влюбено, боли, ...