evgeniagenka (Генка Богданова)
421 815
17 abr 2010, 17:13

Мигът на моето прераждане 

  Poesía
651 0 16

 

 

Нощта е моят ден. Тогава оживяват

стиховете в мен и мрака озаряват.

Под ярките звезди и тишина звънлива

в душата ми кипи мелодия игрива.

За грижи е денят, за труд и задължения.

И страстите кипят, натрупват се вълнения...

Нощта ги укротява като реки пенливи,

в този миг изгряват виденията живи.

Духът свободно скита в пространствата мечтани,

не моли и не пита, не спира пред забрани.

Нощта е медоносна и бременна със сладост.

Сърцето ми докосва изживяна радост.

Душата се разтваря спокойно като цвете

и пламък в мен  разгаря, и стихват ветровете.

И ронят се звездите над думите родени,

и чувства преоткрити кълнят благословени...

Отключват се мълчания. И изворите живи

на страсти и желания заливат всичко сиво.

Душата уморена тихо се преражда –

със стих е утолена вечната ми жажда.

 

 

 

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??