21 dic 2023, 15:24

Мигът, в който с теб се разминахме 

  Poesía
975 16 14
Мигът, в който с теб се разминахме, още ме гложди.
Спомням си как потъмня синевата, а рибите бяха тревожни.
Спомням си също пръстенът, неподарен ти от мен, който не сложи.
Стихна вятърът веещ непокорно безсмъртните твои коси.
Открих мъртъв славея, пеещ в небесните клони, за да ме възкреси.
Дим от стърнище, запалено в поле без звезди, се издигна лъкатушно нагоре.
Нямах вече за нищо мотив и останах силует мълчалив сред пустиня от хора...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??