Мила моя мамо,
едно искам само.
Пак на теб се моля,
а ти моли Бога.
Със свито сърце,
с измъчено лице.
Знаеш си самичка
как понасяш всичко.
Година след година
младостта ти мина.
Все в нова премяна,
с алените бузки,
с начервени устни.
Все с прическа беше
и все се веселеше.
От грижи големи,
от много проблеми,
колко бързо само
състари се, мамо.
Животът си изтече
и радост няма вече.
Живееш със тревога,
че вече аз не мога
каквато бях да стана
и пак да съм засмяна.
В лед ми е главата,
в огън е снагата.
Ти ми даваш сила
и вяра, майко мила.
С надежда гледам в тебе,
свий старите колене,
животът е жесток,
но мoли се ти на Бог
по-малко да боли
в последните ми дни.
Мила моя мамо,
за мен една си само.
Много те обичам
и на теб разчитам.
Дай, майчице, опора,
Надежда, Вяра в Бога.
С любов ме ти даряваш
и ме успокояваш.
© Нели Todos los derechos reservados