6 oct 2005, 23:02

Милениум 

  Poesía
1207 0 3
Във буйството
на карнавална нощ,
сред танци,лудост
и веселие,
се случи катаклизъм
и изведнъж
градът потъна в мрак...
Тъй бавно свикваха очите
да виждат пак,
изпепелени от неони,
пробити с блясък
                  разточителен...
Мъчително,полека,
се взряха в хладните звезди
по кадифето черно боднати,
високи и спокойни.
Когато звезден вятър
охлади прегрелите чела,
видяха:
в ниското нищожни хорица
разпъват си Спасителя...

© Светлозар Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??