Мили мои стихове
Мили мои стихове
Някой ден за оня свят
като се отправя,
мили мои стихове,
с вас какво да правя?
При кого на този свят
вас да ви оставя?
В скръбен или весел час,
кой ще ви повика?
Дали ще ви прочете
някой, или никой?
Ще ви хвърлят на сметта,
в някоя канавка,
и, ако ви споменат,
ще е с подигравка.
Котките ще ви гризат.
Мършоядни птици,
ще ви хулят и ще ви
слагат единици.
Няма кой да обясни
по какво съм страдал,
с цел каква съм ви създал,
с вас какво съм казал.
Пренаселен е светът –
щом умре поета,
след поетовата смърт
мрат и стиховете.
Аз не бях поет с късмет -
много съжалявам.
Но и аз, като поет,
тайно се надявам,
че три-четири от вас
все ще оцелеят,
и, поне със четвърт век,
ще ме надживеят!
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ами Ангеле много станаха поетите май,но винаги ще има кой да чете,поне за сега.За в бъдеще не знам!Но нека това не ни тревожи. Аз лично изливам чувствата си,мечтите си,преживяванията си на листа и това изпълва сърцето ми с радост,че съм създала нещо красиво,е,поне в моите очи.Ако на някой му хареса-радостта е двойна.И както казваше баба ми на времето-чедо,ми се скасвай(не се притеснявай)все на някой ке му ареса!Поздрав!
-
Благодаря ти за усмивката и чадърчето, Райсън! Нининини, и книгата нищо не значи. Някога си мислех, че човек от когото не е останала книга (и то книга със стихове), все едно че нищо не е останало; но по-късно разбрах, че и книгата сама по себеси нищо не значи, ако не е изключително хубава и ако не я четат. Тошко, не само поетите са такива - пословицата "Човек за едното име живее!" не се отнася за поетите, а за всички. Искам да кажа, че славата намира човека не когато той специално "работи" за нея, а когато изпълнява дълга си. "Готовся к великой цели, и слава тебя найдьот!" - както се пее в песента за тревожната младост. И паметниците могат да бъдат и по-често са си ръкотворни. Разбира се, неръкотворните са по-трайни, но дали и те могат да се нарекат неръкотворни, след като и те са изградени с търпение и труд? По правило и поетът "лист след лист венеца си изплита!". А виж твоят коментар, Боби, не го разбирам?
-
Ако има такива, дето да работят за слава, това са си поетите... Всички си вдигаме неръкотворни паметници, ама на някои главите им са по-непокорни отколкото на други.
-
!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Нека живеем и пишем така, както искаме, и можем, а за после...никой не знае!