21 may 2007, 12:55

МИЛОСТ 

  Poesía
871 0 4
 

             М  И  Л  О  С  Т


Ефирна, чувствена, ранима,

промъквам се покрай света.

Във мен проплаква нежна струна -

 не мога да я спра.


Сърцето ми - самотен остров,

необитаемо мълчи,

а мисълта - креслива птица,

не спира да лети.


Редят се образи и сцени,

вихрушка в мене се върти.

От стари и от нови рани -

душата ме боли.


Протягам длан за малко милост,

за дом, за топлота. И чакам,

Боже, още чакам -

с протегната ръка.

© Тонка Янакиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??