9 jul 2010, 10:19

Милост няма да прося... 

  Poesía » Otra
795 0 9
Седна на хурка къделя от гъста мъглица.
Цяла вечер баирът я чепка с борики.
Черна мура вдигна мигли от мокри иглици,
прободе с върхари небето и то гръмовно извика.
Пчелен рой от градината бръмна вретено.
Колелото от арк-а с кундурките зашляпа.
Сбраха тлака цветята, все пременени.
Паяк-ергенче, на храста, кърпи си капата.
Плетни ми пояс хайдушки от дъга седемцветна!
Стори ми риза с бодче от свила - косици!
Тури в силяха барутец от думи столетни!
Сипни ми джепането на твоите светли зеници! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??