Съзрях през гръбнаците извити
на брезите,
през детска катерушка,
между два каскета
на глави плешиви с перушина бяла,
един пънкарски гребен,
акациеви храсти
и топ-пиянката квартален,
глава подпрял в одрусан тази сутрин
кестен,
и перилата край реката,
как по моста преминаваш.
Полата
ти е розова и къса,
мислите във този миг,
едва ли.

Покрай торба
пробита,
пълна с кости живи
преминаваш
и виждам как му даваш
милостиня,
ли не вярваш,
че го има,
а плащаш на кошмара
да се свърши.

Не те дочаках!
Чаках те,
разбрах,
обичаш
да даряваш милостиня!