В душата трохите
разтапят се - знам.
така тя се храни
от грамче до грам.
А в ниви класили
жътварин съм аз.
Зрънцата събирам
със песен на глас.
И меля житòто
на бяло брашно.
И хляб си изпичам
от всяко зърно.
И с него аз храня,
и хромав, и сляп.
За мене остават
трохите от хляб.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Благодаря, Анастасия!
За коментара и за оценката! Радвам се, че харесахте! Поздрави от мен и хубав ден!!