26 ene 2008, 23:47

Милувката на розовите трънчета... 

  Poesía » Otra
1013 0 29
Пътечката, обрасла със коприва,
наказва на нозете ми отсъствието.
Божурите тревата ги е скрила,
а розите след баба... не разцъфнаха...
Оградата е лекичко приведена.
Почти е цяла (като мен). Пропуска
във две посоки части от вселената
да влизат и излизат като чувства...
Отеква ехото в антрето със въпроси,
с които баба стреляше по дядо...
Подскачат в мене детските ми спомени
в бурканчета на винт (без мармалада)... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??