Мимоходом

16 feb 2015, 22:24

Poesía » De amor

530 0 9

Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида
над рамото ми топло мракът.
Навярно моята вина е –
след дълъг път да те дочакам.
Навярно много си грешил,
та да изпитваш любовта ми.
Не те насилвам – ти реши
дали си струва да останеш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мимоходом

Искате да прочетете повече?

Propuestas