6 ago 2008, 17:16

Мимолетно е 

  Poesía » De amor
821 0 11
 

Не ща да вярвам, че ще ме обичаш вечно,

аз искам днес да съм желана.

Тъй както има луда мимолетност,

опожарявай наш`та - постоянна.

 

Ако вярвам, че ще ме обичаш вечно,

трябва цял живот да чакам, и чак когато

остарея - да се чудя как ли съм живяла?

Обичана до вечност - или всяка нощ

целувана, желана.

 

Нека всяка нощ ми бъде еднократна,

но с тебе само я изгарям,

и когато някой ден съм уморена от забежки

(с тебе), да решим да сме за постоянно двама.

 

Тогава - запленена от страстното ни вчера,

за утре ще посмисля със усмивка,

мимолетност на живот, изпълнен с обич,

вечна вярност, изживяна...

© Мартина Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??