Извървяхме възможните пътища,
и какво след това ни остана,
пак онези сме - гладни, измъчени,
все наивните, вярващи, двама.
Изгребахме с шепи нестихващи,
локва след локва кристална любов,
а дали си останахме същите,
предани, вярни... до гроб?
В години на търсене трепетно,
открихме ли вечните истини,
че всичко е свято единственно,
когато сме влюбени, даващи, искани? ...