Искам да се губя пак в косите ù, черни

кат леките пера на гарвана,

грачещ на счупените улични лампи.

Те не озаряват нощта от години,

кат залинелите и очи, кафеви

кат пръстта под изсъхналата кайсия

Тя не ражда плодовете сочни

кат устните ù веч напукани.
Веднъж се изгубих във вкуса им...

Когат яйчицето гарваново люпеше се,

когато улицата озарена бе

със светъл детски смях.

Когат пръстта мека тъпках
под нацъфтялата кайсия,

която татко пося в деня,

в който срещнах нея...