полет (Силвана)
54 162
12 dic 2007, 10:53

Минало-свършено 

  Poesía » De amor
873 0 5
 

Ти страст си

и смърт, и живот си,

и болка, и хищник ревящ,

когато жадувах плътта си

да късам за теб -

сляпа бях...

 

Слабост, его и болка

е всичко, в което си ти,

когато те виждам, не мога

да бъда със себе си в мир.

 

Пусни ме, не идвай да палиш

във мен всичко хищно и в кръв

да влизаш в ума, да ме  газиш,

душата ми грее за друг...

 

Не искам в пулсираща сладост

да тръпна и лазя със теб,

пусни ме,

в сърцето ми влезе

със истина свята човек...

 

Със него събуждам се сутрин,

със него прегръщам света

и просто недей да се чудиш,

във мен Е, върви си, избрах!

 

И моето Аз, дето искаш,

да сграбчиш и твое да Е,

сля се със него във вечност,

 няма "аз"   в Любов  НИЕ СМЕ!

 

 

Аз не съществувам, това, което харесваше и искаше, е минало-свършено - няма го, мъртва съм  в тази форма на съществуване, която желаеш.

Родих се отново, чрез него и в него и ГО ОБИЧАМ!

 

© Силвана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силно пишеш.Харесва ми този стремеж към чисти човешки отношения.
  • Благодаря,пиша разказче за тях двамата,удариха ме едновременно,като първичен сблъсък на доброто и злото. Щастие и Любов СМЕ, с този,който съживи доброто в мен.
  • Много хубаво, много.
    с обич.
  • "И моето Аз, дето искаш,

    да сграбчиш и твое да Е,

    сля се със него във вечност,

    няма "аз" в Любов НИЕ СМЕ!"
    Прелестно стихче!Браво!
  • Възхитително е!!!Останах без дъх!!!Поздрави!!!!
Propuestas
: ??:??