Минало свършено
Решиш ли да си тръгнеш, ми кажи.
И спри, кога, аха да те целуна.
Какво, че търся се в очите ти смутен,
потиснал вопъла на тъжна струна.
Какво бе то, което пламна
и тъй горя, че ослепях.
Нима на пепел всичко стана?
Защо ли дълго чаках и мълчах?
Ти само ми кажи и ще си тръгна.
От теб и твоя свят свещен.
Искам, но не мога да се върна.
Не съжалявай. И не се моли.
...................................................
Поне за ден.
2007 год.
гр.Айтос
© Марин Петков Todos los derechos reservados
усетих...свършеното...