ellyst (Ели)
136 868
7 jun 2012, 11:01

Минало свършено 

  Poesía
2057 1 13

 

 Беше следобед, по-сух и от хляб за подавка. 
Залез клиширано къпеше в злато града. 
Медно блестяха, прелели от шума, канавките 
в онзи следобед, във който пред него се спря. 
Беше любов, по-внезапна от пролетна буря. 
Свикнал бе сам да кръстосва квартал след квартал, 
но след очите ù, с цвят на разцъфнали люляци, 
тръгна, забравил тъга, самота и печал. 

Беше щастливо, подскачащо в локвите време. 
Тя – попрегърбена, носеше в чантата хляб, 
сядаше в парка, а той от ръката ù вземе 
в зъби комата и хукне да гони света. 
После си тръгваха бавно – жената и кучето - 
под съпровода на клаксони, смях, птичи шум. 
Тихо, с прищракване, слагаше в бравата ключа, 
правеше чай и го черпеше с късче локум. 

Беше следобед, по-сух и от пита за помен – 
съскаше в жегата вятър над нейния гроб. 
Беше четвърти ден, в който скърбеше бездомен. 
Ден бе последен от кучешки кратък живот. 

© Ели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??