Миналото на Обречения
На хората, които правят изкуство.
Разкъсвал дори своята съдба.
От нея шил е дрехи за клоуни,
за да разсмее тъжната Земя.
С обичта си къртел е бетони.
Вярвал, че всичко е само игра
и смъртта му ще е малка смешка.
Великият некоронован крал,
облечен в бедняшката си дрешка!
Странен образ, скрил малко печал
и детската усмивка на добрите,
Обречения винаги оставал сам,
защото остаряват и мечтите.
Лудият - по орис - бил му брат,
говорели са често със звездите...
Той все Човека тъсил в Своя свят,
но Човекът крил се из тълпите.
© Виолета Томова Todos los derechos reservados