18 oct 2016, 15:10

Миниатюра 

  Poesía » Otra
643 0 2

Лъч от закъсняло лято,
черна и изстинала навръх

свещ не съм ли аз, която
можеш да запалиш с дъх?

Лъч, увесен над безкрая,
не ще ли да възвърнеш пак
с дъха си пламъка на тая
свещ под стъклен похлупак?

Поръсена със скреж навръх,
тя кротко чака твоя дар –
от свещ, заключена без дъх,
подир да сътвориш пожар.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??