Меричка (Мери Попинз)
719 2546
1 jun 2010, 13:39

Миниатюрна душевност в... безкрайност 

  Poesía » Otra
464 0 3

На усмивката – с усмивка

 

Обичам свежи утрини, в които
ме галят ласкави очите ти
и благост е усмивката ти да ме сгрее,
сърцето ми щастливо с нея да се слее.

 

 

Звезден лъч

 

Само звезден лъч ми стига

да усетя синьото ноктюрно на нощта.

Душата ми да листи като книга,

събрала мигове с безкрайни чудеса.

 

 

О, този Х

 

Опивам се от виното ти вкусно,
притискат ме ръцете ти жарки.
На капки го пия от устни,
мълвящи за обич, изкусни.

 

 

Откритие

 

Искам да знам как се целува –

с премрежени от сладостта очи?

Че всяка нежна вечер го сънувам.

Добра бъди, кажи ми ти!

 

 

Алхимия на самотата

 

По покривите тихо капе самота,
а кестените с цъфнали "свещи" се кичат.
Подай, любими, своята ръка,
аз ще ти дам сърцето, що обича.

 

 

Ресници

 

По миглите ти пак цъфтят цветя -
по нежните бадемови клепачи.
А мойта пролет носи ми вина,
и кара ме отново да заплача.

 

 

Само за 14--

 

Как се чувстваш, момиче, когато
първият пролетен вятър
докосва и гали, зове и смущава
тялото, духа и душата.

 

 

Не така...

Последната целувка е удавница,
летяла дълго с мен покрай скалите
и време е за твойта странница
да вземе своя кръст и... раница..

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??