Върху минорно петолиние
тихо листопад от ноти
сбира цветните ми чувства
и обиди черни във хармония.
Събужда старите копнежи,
спящи във покълналото жито,
жълтеят тежките ми мисли,
превърнали се в слънчогледи.
Полъхва плахо нечие дихание,
посипва с прах от нежни думи
старите, болезнените рани
и превръща ги във пеперуди. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse