14 dic 2017, 22:23

Минорно 

  Poesía
617 2 7

Сега съм като кукла на конци.

А дните ми - бездарни кукловоди.

В главата ми - камбани и звънци,

сонети, бели стихове и оди...

 

Не ме е страх от нищо. Просто знам,

ще хлопне някой някъде вратата,

а вятърът ще вие дълго сам

във опит да прогони самотата.

 

Пречупи се светликът ми, уви!

И сенки ме повлякоха надолу...

Смъртта замахна  грозно и уби

луната в мен - премръзнала топола.

 

Прекъсна се живецът ми от раз.

Изпита стомна съм.Въздишка бледа.

Животът - тъжен клоун във анфас

с усмивка крива през сълзИ ме гледа.

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??