Отесняха зимните ни сънища
и нощта над тях разпери длани.
В спомени, обрасли с тъмни трънища,
глуха любовта ни ще остане.
Куп икони със очи избодени
гневно, осъдително мълчат.
Лесните пътеки са пребродени.
Пешка за царица. Шах. И мат.
Не, не може светлото в сълзите
да лекува всички морни рани.
Много еретици са избити
в стъкления храм на съвестта ни.