Минута тишина - за скръб и памет,
за близки и загинали герои...
Реално или сцена в скучна драма - 
почитаме ги, чужди или свои.

Но ако тъй е, нека се помолим
за робите бездушни на изгода,
отвътре мъртви, дали дъх и воля
на жалка, консуматорска природа.

Да почетем с мълчание - минута
и глупостта човешка по земята,
която вярва сляпо - ще е чута,
ако изпее химн за свободата.

И че гневът свещен към новините
е най-достойно дело на човека...
Безпаметно доволни са и сити,
заспалите мъртвешки сън, до века!

А времето - за всички справедливо,
от сцената безмилостно избутва
представите за собствена значимост
в мълчание. Не само за минута.