Минута за мама
С две думи : „Пази се!”, изпрати ме тихо
моята майчица с трепет в сърцето си свито.
Онази нежна усмивка – уморена и блага,
сърцето ми топли до днес и не ще я забравя.
Ръцете ти, майчице, от труда загрубели,
косите – без време от грижи и страх побелели.
Но в очите ти, мамо, аз виждам едничко
сърце да тупти, любовта си то дава на всички.
„Обичам те, майко…”, шептя сега на колене.
Сам пред олтара стоя и няма никой до мене.
Ти ме научи на сила, копнеж и човечност
и моля ласката твоя да превърна във вечност.
Ти ме беше, мамо, прегръщала в мрака,
тогава не знаех защо - се обърна, заплака:
„Целувка ти давам - да те пази, детенце.
Друго нямам сега, прощавай” – ми рече.
Благодаря ти, майчице, че даде ми сили
и сега молитва отправям, а сълзите – напират.
Ти завеща ми своята обич безмерно голяма.
Сега искам само минута… минута за мама.
© Радостина Павлова Todos los derechos reservados