За сетен път из божиите пътеки,
разплитам възела на мъдростта,
на славен миг или утеха
ще ме подложи силата или греха.

Казват, сами сме в крехките одежди,
крепили волята ни върху топлата земя,
сами създадени с надежда,
да носим вярата и любовта.

Но този път не бе така познато,
ни хорски гняв посрещнах, нито суета,
не е неслука или слабостта проклета,
а е човек даряващ свобода.

Човек надмогнал своето страдание,
изпратен да изкупи чуждите тревоги,
човек изпратен със послание:
мир на длан да положи!