11 oct 2007, 11:34

Мираж 

  Poesía
888 0 14
Без теб съм като странник във пустиня.
Сахара съм, без животворната вода.
Оазиса на погледа ти търся, но откривам
пресъхнали мечти, умирам в самота...
Задъхвам се в желание жестоко,
вървя, затъвам, падам, вътре ме гори
и влача се, но надалеч е хоризонта,
стаил сиянието на мечтаните очи...
Очи затварям, паднала, без сили,
"Това е краят" - в отчаяние шептя,
за миг... мираж през парещите мигли -
съзирам аз оазиса, пред мен, мечтан... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??