21 ene 2007, 14:34

Мислех си... 

  Poesía
766 0 0
Мислех си дълго за теб... още ли ридаеш под тези студени звезди, още ли в кръв танцуваш сред безименни тела, още ли в мрака се луташ сама, както преди, още ли изпитваш това, което... както преди? Дълго в нощта не смеех за прошка да питам... от живота като чумав бягах и за тебе аз копнеех. Вече времето ме изостави и днес във тишина скитам, питайки се защо те изоставих... защо без теб линея? Но вече знам и те моля за смърт, каквато заслужих! Ти обикна лицето, но отвъд сърцето спомен ме държеше. Знам... сгреших. С лъжа, за да те отблъсна, си послужих, но през цялото това време, сърцето единствено за теб кървеше. Не отстъпвам... ето ме пред тебе в този миг. Не се бави и ме убий. Вече само сянка на страха съм, прогнила от лъжи, търсеща утеха. Убий ме и... след това целуни за един последен път във края на нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??