Мислене
Мисленето - на мисълта движение е, разчистване на мисълта.
Чувство когато появи се някакво - тревога, спри се, музиката, занимания спри.
Момент важен е този - да се мисли има за какво.
Как така, да мисля - казваш - дребно нещо е това.
Щом обаче неспокоен ставаш - не дребен е въпроса.
Ходиш, движиш се по пътеката си скромна.
Жена стара пътя ти пресича, гледа те в упор, недружелюбно. Казва все едно: "Ръцете горе".
Поличба е това.
Ил - юноша млад плюе на земята, и знае също, че го гледаш.
Лоши знаци са това, да се мисли има за какво.
Жената "стара" и юношата млад не са доволни от хлеба, който ти ядеш.
"Яденето" това незабавно прекрати, или - ако основания има, ако видиш нарушение в тях - за наказание помислѝ.
Мерки ти вземи!
Хората са котки, те са кучета, животни - по свойто естество биологично.
Да хапнат нещо искат те - енергия - да - ама ако може по начин непочтен.
Да натисне иска с нахалство, да подтисне някой ако може.
Казвате: любов - това любов е също и добра - да му се помогне да се види той в реална светлина.
Слаб щом се чувстваш, - мълчание, дисциплина, размишление, аскетизъм нужни са.
Сила-радост с труд се придобиват.
Погладувай ден до вечерта - с вода студена ти облей се.
Спри се, време дай - мисълта задача една основна има - да чисти, да подрежда мисли, чувства и дела.
Сортирай в ума свой нещата, - виж кой човек с кой друг прилича си, с кой пасва си.
Виж къде да поливаш "градината" е нужно.
Къде буен бурен е пораснал, - наведѝ се, отскубни го.
И да не го извадиш с корен, да го скъсаш само, пак добре е.
Няма друг начин да се правят крачки на духа, освен чрез труд подобен.
Без воля човекът не е човек.
Който от знанието се плаши, който да мисли не желае, обречен на безпътие уви е.
Обречен на страдания.
Да си добър, когато строг да бъдеш трябва, слабост е това.
И лош да си, когато благ ил неутрален да бъдеш е добре - слабост също е.
С мисълта си помогни - тя ще те направи твърд - съображения ще намери за това.
Тя мек и отстъпчив, добър ще те направи също - в момент единствен.
Радостта без светлина, без мисъл и без труд е невъзможна.
Страданието и ада - и те са труд - от природата наложен и спонтанен - за духа.
Има радост детска, и - радост безумна.
И все пак -
От мисълта се ражда радостта!
На Велес - хитрият, находчив бог - слава!
И на човека мислещ (наказващ и помагащ).
Ура
Лесничея
© Леснич Велесов Todos los derechos reservados