МИСЛЕТЕ ЗА СМЪРТТА

Живея – и си мисля за Смъртта.

Тя просто всеки ден ми се навира.

Пред некролога, който го чета,

за скъп авер, политнал във Всемира.

За някой – отлетял от мен, съсед,

с когото пихме биричка на припек.

Или Жената, дето тури в ред

ятата ми, слетели от Египет?

Не ни създаде Господ от гранит.

Топим се – както храмовите свещи.

И отчето ни пее с тъжен вид,

и скръбните небивалици плещи.

Прекрача ли граничната черта,

помнете ме какво съм ви написал? –

Когато си отива от света,

Човекът е една красива мисъл!