Вятърът лети свободен из безкрая,
с него заедно дружи безсмъртната душа.
И от началото до края се понасят леко,
към синевата кротка от забравени съдби.
Бог дава нови сили чрез крилата,
животът без агония отново да се завърти.
И мигове безценни подарява на Земята,
с букет от нови преживявания и спомени.
Дошли сме тук от рая неразбрали,
забравили, че в него ний принадлежим.
Живот без стойност водим, далеч от светлината,
тъгуват с нас забравени и морските вълни. ...