9 sept 2008, 7:25

Мисли 

  Poesía » De amor
616 0 1
Нови дни, нови надежди,
нови мечти...
страховете стари.
Кой си ти?
Пак идваш да ме караш да страдам,
пак усмихнат тръгваш към мен.
Не! Върни се, аз не искам
отново да страдам,
да обикалям по пътя без цел.
Къде беше?
Когато те търсех и молех
да дойдеш при мен.
Ти подминаваше бавно край мене,
поглеждаше и поемаше напред.
Защо сега?
Аз излекувах сърцето...
не се надявай на нищо сега.
Да те обичам ли?
Това аз никога не го разбрах...
Попитай сърцето, но то е студено
и отговора ти
дадох ти днес.

© Микаела Фараон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??