17 abr 2018, 18:16

Мисли 

  Poesía » Verso libre
684 0 2

Ръце студени, протягат се
да ме обгърнат в прегръдка сладка.
Тези сини като лед очи
карат мозъкът ми да бучи.
Сега сме ти и аз, аз и ти
единствени самотници.
Защо, сърце такова си?
Искаш винаги, това което нямаш
и мразиш това което имаш.
Ах, как искам да избягам,
да се обгърна с топлина,
да чуя нечий нежни думи.
Ах, думи сладки, така желани.

© Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??