Мисли на един окаяник

16 ene 2011, 9:06

Poesía » Filosófica

644 0 1

Сънувах те, о, майко Богородице!
Със твоя Син, във детски пелени.
С ръка човешка и със стих те славя,
Затуй те моля, ти Благослови...

Нечестен бях и съм в дела и помисли.
Живея в грях и нямам бъднини.
Със слово искрено окайвам себе си.
Затуй те моля пак – Благослови...

И моята надежда няма да изчезне!
Покровът ти е жизнен океан!
Аз знам, че чрез Сина ти ще намеря себе си.
Окаяник съм, но никога не ще да бъда сам…

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2011-01-16T11:10:21+02:00

... мислих си (с един свободен радикал на мисълта си) , че сам себе си да окайваш е добре, лошото идва, когато други окаяници те заокайват...