6 jun 2013, 10:13

Мисли на един умерен песимист 

  Poesía
658 0 8

 

                                       С неравномерни, глухи стъпки

                                       животът ще премине покрай тебе,

                                       ще ти остави много кръпки,

                                       но може би мечтите ще ти вземе!

 

                                       Животът в люлка ще те залюлее

                                       един път на върха, един – на дъното,

                                       махалото му може да те пропилее –

                                       ако си слаб, ще те запрати в тъмното...

 

                                       Повярвай – всичко ефимерно е,

                                       привидностите дебнат те зловещо

                                       и само любовта безмерна е,

                                       и само истината струва нещо!

 

                                       И все пак – утрото красиво е

                                       със нежносинята си панделка!

                                       Косата в огледалото ти сива е,

                                       ала усмивката ти пак е ангелска...

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??