Мисли на сянка

31 ago 2024, 7:04

Poesía

128 0 2

Не съм ни бяла, нито съм добра.

Недоумявам със какво привличам.

Навярно с порив да ни събера,

при все че като лют порой завличам.

Не те упреквам, сриваш ли скали.

Безумно е да моля за пощада.

Остане ли без кътащи стени,

домът е само овехтяла сграда.

Висяща сянка светлото краде.

Очите ти приспа, припя ти дрямка.

Гредата ти гледеца не боде,

а в моя сочиш хилавата сламка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

svetlitschka (Светличка)

2024-09-01T20:38:56+03:00

Благодаря за съвета, Красе. Природно интелигентно е паячето. Може да ни послужи за поука. 🙂
ИнаКалина

2024-08-31T22:19:50+03:00

Домът не се съгражда от стените, а от енергията в него. Едно паяче малко си направило дом на ъгъла на прозореца, развалих му къщата, а днес си направило нова